Откриването на работилница за багрила от бронзовата епоха разкрива тайните на най-ценния пигмент в историята

Регистрирайте се за научния бюлетин на Wonder Theory на CNN. .

В продължение на хиляди години един цвят се издигаше над всички останали - и струваше повече от тежестта му в злато, съгласно императорски едикт от четвърти век.

Тирското лилаво е високо скъп пигмент, създаден през бронзовата ера, и резервира статута си до късния феодален интервал. Древните гърци и по-късно римляните почитали кралския цвят, създаден от средиземноморски морски охлюви, поради устойчивостта му на неизбежното избледняване на боите на растителна основа, употребявани по това време. Но с възможното рухване на Византийската империя, рецептата е изгубена.

По време на разкопки на две ранни микенски здания, открити на гръцкия остров Егина, археолозите откриха няколко керамични фрагмента с останки от 3600-годишна тирианска лилава багра, съгласно изследване, оповестено на 12 юни в списание PLOS One.

Пигментът е толкоз добре непокътнат, че към момента може да се употребява за боядисване на текстил през днешния ден, сподели водещият създател на проучването доктор Лидия Бергер, старши академик в катедрата по класика в университета Paris Lodron в Залцбург в Австрия. Изследователите също откриха натрошени черупки на мекотели и разнообразни каменни принадлежности, за които се счита, че са употребявани в процеса на произвеждане на багрила.

Пигментът, дружно с другите остатъци от ранно функционираща работилница за лилаво багрило, открита в античния обект, прочут като Колона, хвърли малко светлина върху мистериите, които към момента обкръжават в миналото доста търсения цвят.

Трудоемък развой за първокласен цвят

Най-ранният запис за произвеждане на тирийски пурпур датира от междинната бронзова ера (2000 година прочие н. е. до 1600 година прочие н. е.), пишат създателите на проучването. Историците считат, че хората в античния град Тир, на брега на сегашен Ливан, първи са основали багрилото, което от време на време се назовава микенско лилаво. Древните гърци са наричали този район Финикия или „ земя на пурпура “, според Мичиганския университет.

Комбинацията от секретност към процеса и неналичието на ранни археологически доказателства от гръцките цивилизации от бронзовата ера покрай Егейско море евентуално са довели до загубата на рецептата. Отне стотици години проучвания плюс модерни опити, с цел да се доближим до хипотетичната процедура.

„ Това беше развой, който беше изработен посредством проба и неточност и тези хора в действителност знаеха тайната. Сега сме изгубили всички секрети “, сподели Мария Мело, доцент в катедрата по консервация и реституция в университета Нова в Лисабон, Португалия, която не е взела участие в откритието. „ Най-вероятно няма да можем да възпроизведем техния развой, само че можем да опитаме да създадем нещо сходно. “

Създаването на историческия нюанс изисква голям брой морски охлюви, открити по крайбрежието на Средиземно море, както е документирано от антични римски създатели. Занаятчиите на багрилото нормално търсели типовете, известни през днешния ден като лентови багрилни мурексове — типовете, желани от жителите на остров Егина, демонстрира химичният разбор на открития пигмент — както и бодливите багрилни мурексове и червеноустата скална черупка, съгласно изследването.

Тирийското лилаво постоянно се разказва като наситено червеникаво лилаво в антични римски времена, само че според от потребления охлюв и количеството излагане на топлота, нюансът може да варира от мрачно индиго до лилаво или наситено алено, сподели Мело.

Веднъж събрани, охлювите трябваше да бъдат непокътнати живи, до момента в който производителите на лилаво багрило бяха подготвени да ги смажат и да извлекат слузните жлези на мекотелото. След това останките от охлюви ще бъдат оставени да се просмукват при контролирано излагане на топлота в продължение на няколко дни, защото цветът ще се трансформира от жълт в зелен и по-късно в виолетов и от време на време пурпурен, сподели Бергер.

Процесът пристигна с аромат на риба, който откривателите разпознаха, когато се натъкнаха на остатъците от виолетов пигмент при скорошните разкопки в Колона, добави тя.

Една оценка споделя, че може да отнеме над 12 000 охлюва, с цел да се получи 1 грам багрило. Но актуалните опити демонстрират, че по-малко охлюви могат да дадат същото количество багрило, според от това какъв брой ярък или мрачен желае да бъде пигментът, сподели Рена Веропулиду, археолог от Министерството на културата на Гърция в Гърция, който не е взел участие в ново изследване. Например, Veropoulidou употребява 800 охлюва в опит от 2008 година, с цел да боядиса пет части текстил с размери 20 на 20 сантиметра (8 на 8 инча), сподели тя.

Кой носеше лилаво?

Онези, които са носили лилаво през бронзовата ера, остават мистерия, само че постоянно се приема, че цветът е бил носен единствено от видни хора заради комплицирания развой на багрилото, сподели Веропулиду.

През това време има единствено доказателства за потреблението на тирийско лилаво за текстил и фрески. Въпреки това, има повече познания към предназначението на багрилото в античен Рим, където цветът е бил непокътнат единствено за елита и кралските особи, изясни Веропулиду. Има изображения на Юлий Цезар, облечен в наситено лилави тоги, а по време на Византийската империя, от 330 година до 1453 година сл. н. е., единствено императорът е имал правото да носи цвета.

Новооткритата работилница наподобява е от по-малката страна, тъй че е допустимо багрилото да е било частно укритие, употребявано от живеещите на острова, а не изпратено за търговия, добави Бергер, което може да значи, че цветът е бил за по-честа приложимост.

„ Мисля, че първото нещо, което притегли вниманието на хората, преди всичко, е, че цветът е извънредно кондензиран – беше доста ослепителен, прелъстителен цвят – само че също по този начин цветът можеше да се резервира жив и прекрасен за дълъг интервал от време, може би за два, три, четири века, което е нещо необикновено, в случай че вземете поради, че методът, по който перем облеклата си в този момент, те избледняват след два или три пъти, когато ги перем “, сподели Веропулиду.

Още мистерии зад оттенъка

По време на разкопките откривателите откриха и 2592 остатъци от бозайници, в това число кости на млади свине и агнета.

Въпреки че създателите на проучването означават, че не са сигурни във връзката на останките с процеса на произвеждане на багра, Бергер сподели, че това може да е доказателство за религиозни жертвоприношения, направени за отбрана на мястото, заради значимостта на цвета.

Източник: cnn.com